Външна топлоизолация на стоманобетонен скелет – разрези Необходимо е използваната мрежа от стъкловлакнеста нишка да е алкалоустойчива. Тя трябва да застъпи върху зидарията от двете страни на топлоизолационния слой най-малко на по 10 cm. По този начин се избягва появата на пукнатини между зидарията и топлоизолацията. Посочените дебелина и вид на материала за топлоизолационния слой са ориентировъчни. Освен пенополистирол могат да се използват твърда каменна или стъклена вата, пенополиуретан и други ефективни топлоизолационни материали. Необходимата дебелина на топлоизолационния слой за постигане на коефициент на топлопреминаване k ≤ 0.5 W/m²K се определя по изчисление. Външната мазилка е двуслойна: долен слой (хастар) с дебелина 8÷15 mm и горен (декоративен) слой с дебелина 2÷6 mm. Блокчетата, граничещи със стоманобетонни елементи на сградата се зарязват, както е показано на чертежа, за да се осигури легло за топлоизолацията. Зарязването се извършва ръчно – със специализиран трион, или механизирано – с банциг за газобетон. Фугата между зидарията и стоманобетонната конструкция, освен с полиуретанова пяна, може да се запълни с листове от пенополистирол, с минерална вата или със слаб варопясъчен разтвор (със съотношение вар:пясък – 1:3). Изборът на подходящ материал зависи от това, дали стоманобетонната конструкция се излива преди или след изпълнението на зидариите. При носещи зидарии между тях и стоманобетонните елементи на конструкцията не се оставят фуги. В този случай стоманобетонните елементи се изливат след изграждане на зидариите.