Поставяне на прозорец Необходимо е използваната мрежа от стъкловлакнеста нишка да е алкалоустойчива. Тя трябва да застъпи върху зидарията от двете страни на топлоизолационния слой най-малко на по 10 cm. По този начин се избягва появата на пукнатини между зидарията и топлоизолацията. Посочените дебелина и вид на материала за топлоизолационните слоеве са ориентировъчни. Освен пенополистирол могат да се използват твърда каменна или стъклена вата, пенополиуретан и други ефективни топлоизолационни материали. Необходимата дебелина на топлоизолационните слоеве за постигане на коефициент на топлопреминаване k ≤ 0.5 W/m²K се определя по изчисление. Топлоизолацията по страниците на прозоречния отвор е от особено значение при този детайл. Тя предотвратява появата на топлинни мостове и респективно на кондензно оросяване в зоната на контакта между касата на прозореца и стената. Външната мазилка е двуслойна: долен слой (хастар) с дебелина 8÷15 mm и горен (декоративен) слой с дебелина 2÷6 mm. Блокчетата, граничещи със стоманобетонни елементи на сградата се зарязват, както е показано на чертежа, за да се осигури легло за топлоизолацията. Зарязването се извършва ръчно – със специализиран трион, или механизирано – с банциг за газобетон.